ДПС ги ползва перверзно, всички други партии ги подценяват и мамят.

 

Числата не лъжат.

Нови 40 хил. души са напуснали за постоянно България  през изминалата 2019 г. (по данни на НСИ). За да се присъединят към онези между 1.3 и 2.5  млн. сънародници според различните статистики, които са си потърсили късмета навън. От БАН са сметнали, че в чужбина работят повече българи, отколкото у нас. Около 1/3 от сънародниците ни в детеродна възраст са навън. За 30 години те са родили 330 хил. деца, които никога няма да бъдат българчета.  Дори може би не знаят езика на родителите си. И трудно общуват с бабите и дядовците си, когато си идват във ваканция.

Казват, че статистиката е суха материя, но от това последното може да ти се насълзят очите. И още по-тъжен факт има в данните на Националния статистически институт – близо 9 хил. наши пенсионери са си тръгнали от родината през 2019 г. Можем да гадаем защо – за да гледат внучета-небългарчета. Или пък за да сменят памперсите на пенсионерите в богатия Запад, защото не могат да си гледат спокойно старините у нас с мизерните подаяния на социалната система. Младостта е време на експеримент, на изучаване на света – за младите емигранти някак си не ти е чак толкова жал. Но когато една страна прогонва и старците си с мизерия, нещата хич не са наред. .

Всеки е изпращал на летището приятел или роднина, за който знае, че вече ще вижда само на Коледа и може би по време на лятната ваканция – веднъж или два пъти в годината, и то ако има късмет. Мнозина са изпитвали тази вселенска самота, когато страната ти, родният ти град, кварталът, в който си израсъл, се опразват физически от приятели и те се пренасят само на екрана на компютъра. Нали познавате усещането, как връзките ви с тях изтъняват? Как ставате все по-непознати. Как започвате да се смеете на различни неща, а довчера сте се смели на едни и същи. Надявахме се все някога това да спре. Но не спира. Страната продължава да се обезкървява – изтичат хората, които работят, плащат данъци и раждат деца. А вече след тях тръгнаха и старците.

Българите в чужбина внасят всяка година между 1 и 2 млрд. евро в държавния бюджет и на практика са най-големият чужд инвеститор. Нямат избор – трябва да се грижат за близките си, които са оставили у нас, вместо да си харчат тежко спечелените пари по световните курорти. Но за разлика от индивидуалните бизнес-инвеститорите, те няма как да дават рушвети на обраслата с корупция бюрокрация. Затова държавата се държи с тях като с досадници, не като с източник на приход за бюджета. И не спира да се подиграва с тях, като им пречи да упражнят законното си право да гласуват за бъдещето на страната. А те се вълнуват от ставащото у нас и искат да участват, както се вижда и от последните протести. Улиците и на Виена, Брюксел, Мюнхен,  Чикаго кънтят от възгласи “Оставка!”.

Избирателна история

Кратък преглед на възможността, която държавата дава на тези хора да участват в политическия живот в България, отново може да ви просълзи. Той показва, че всички политически партии без ДПС напълно неглижират и подценяват електоралния потенциал на родните емигранти. И това не е похвала за ДПС, защото те пък ползват българските турци извън границите като изборен добитък.

В началото на 2011 г., след като ГЕРБ за първи път идва на власт, парламентът приема поправки в Избирателния закон, станали известни като Кодекса “Фидосова”. Те въвеждат изключително рестриктивни условия за откриване на избирателни секции в чужбина. Според тях за създаването на пункт за гласуване извън граници в едно населено място трябва да бъдат подадени 100 заявления, като всяко от тях е на хартия, в отделен плик с марка. За втора, трета и т.н. секции се изискват допълнителни 1000 заявления. Така на парламентарните избори през 2013 г. възникват 227 секции извън страната, на които с мъка гласуват 115 хил. емигранти. В Лондон, където гъмжи от българи, са създадени само 2, на които след дълги унизителни опашки и изтощително чакане едва 3700 души успяват да пуснат бюлетини, въпреки че има още желаещи.

След този вот на власт идва правителството на Пламен Орешарски и по стара българска традиция управляващата партия отново тръгва да пипа Избирателния закон. Този път флагман на тези промени е Мая Манолова, тогава депутат от БСП. Кодексът, наречен на нейно име отхлабва леко рестрикциите. Той предвижда автоматично създаване на избирателни секции в чужбина там, където на предния вот са гласували поне 100 души. Макар сънародниците ни навън да се чувстват поласкани, нека им напомним, че това не е привилегия, защото секциите в България винаги се откриват автоматично. Тук ние не подаваме специални предварителни заявления, за да упражним правото си на глас, както им се налага на тях.

През 2014 година се провеждат предсрочни избори за Народно събрание след оставката на Кабинета “Орешарски”.Как се отразява по-либералният кодекс “Манолова” на гласуването на българите в чужбина? Секциите скачат от 227 на 428, а гласувалите – от 115 хил. на 145 хил. Най-голямо увеличени се наблюдава в страните с развити демокрации – Западна Европа, САЩ, Австралия. В Лондон вече има 12, а не 2 секции, а в цяла Великобритания – 42.  В Турция гласувалите бележат спад от 5%.  Масово тогава българите в чужбина гласуват за ГЕРБ.

Но идват президентските избори през 2016 г. и ГЕРБ не са си направили труда този път да пипат Избирателния закон, защото през 2014 г. е проработил в тяхна полза. Само че тогава българите в чужбина гласуват за кандидата на БСП Румен Радев, което хвърля управляващите в когнитивен дисонанс. И веднага след злополучния за тях президентски вот те запрятат ръкави и подхващат Кодекса “Манолова”. Съвместно с Обединени патриоти и Реформаторския блок управляващите премахват всички избирателни секции извън дипломатическите представителства в чужбина. И така на извънредните парламентарни избори от 2017 г. след театралната оставка на Борисов в чужбина отново гласуват само 118 хил. българи. След повторното си идване на власт през 2017 г. ГЕРБ и ОП връщат секциите извън дипломатическите представителства, но премахват автоматичното създаване на избирателни пунктове.

Как е справедливо?

  1. Избирателен район “Чужбина”

Ако го има, сънародниците ни извън страната ще получат възможност за свое представителство. Сега те не могат да издигат кандидати и да гласуват преференциално, а само за цялата листа на партията. Това предложение обаче е много слабо подкрепено от системните партии. По време на обсъждането на Кодекса “Манолова” то отсъства, БСП никога не е била съгласна с него. ДПС е категорично против. ГЕРБ са неимоверно лицемерни по този въпрос. Когато са в опозиция, го заявяват в пленарна зала, защото знаят, че няма шанс да бъде прието, но просто гонят политически ефект. Когато се връщат на власт през 2017 г., го внасят сред промените на Избирателния закон, одобряват го в правната комисия, но на второ четене на закона в зала всички депутати на партията гласуват “въздържал се” за собственото си предложение.

  1. Постоянни консулски избирателни списъци и секции

С тях българите в чужбина ще бъдат поставени при равни условия със сънародниците си вътре в страната. А не като досега да им се налага при всеки вот да полагат специални усилия и да се борят за правото си да гласуват. Тези списъци ще прочистят и мъртвите души, които се водят на хартия в регистрите в България, но отдавна живеят и се трудят в чужбина и при всеки нов избор заявяват желание да пуснат бюлетина в новото си местообитание.

  1. Преразглеждане на уседналостта.

В момента тя не важи за вота за парламент и президент, но е абсолютна при местните и евроизборите. И ако е логично само гражданите на Европейския съюз да имат право да гласуват за Европарламент, то с местните избори нещата са малко по-сложни. Защото ако си българин и живееш в Западна Европа, но си роден примерно във Варна и имаш имоти и бизнес там, дали не ти е важно кой точно ще бъде кмет?

  1. Тълкувание на двойното гражданство

В момента българите с двойно гражданство могат да бъдат избирани за евродепутати и в местната власт, ако отговарят на условията за уседналост – живели са поне 6 месеца на съответното място. Но не могат да се кандидатират за депутати, министри и президент. Нелепо е опитът, натрупан от сънародниците ни в по-развитите демокрации да не бъде използван у нас.

  1. Електронно гласуване

Последно в списъка, но не по важност. Във време, когато банкираме онлайн, купуваме по интернет, подаваме данъчни декларации с един клик, е нелепо да държим вота в каменната ера.  Оправданията, че е рискован и не може да се гарантира сигурността му, вече звучат несериозно. Електронното гласуване не само ще улесни българските граждани в България и ще повиши активността им, но ще приобщи и сънародниците ни в чужбина към политическия живот у нас.

Повечето български емигранти са си тръгнали от родината от нужда, не по каприз. Те с готовност биха работили за доброто на страната си, дори биха се върнали физически. България им е длъжница, защото се държи с тях като мащеха, не като майка. Да приемем най-песимистичния вариант – че те са само 1.3 млн., а не над 2 млн., както някои твърдят. От тях една трета, дори половината да са деца. Сметката пак не излиза, защото дори най-голямото число от 145 хил. гласували българи в чужбина през 2014 г. е съвсем малка част от тези наши емигранти, които имат право на глас. Огромен неизползван потенциал.

СПОДЕЛИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ